През 14 ти век, Италия става първата европейска страна, която излиза от тъмната епоха и намира вдъхновение в Антична Гърция и Рим. Тази промяна се проявява първо в архитектурата, но много скоро се разпространява и в дизайна на мебелите.
Всъщност, магазините за мебели обикновено работят под надзора на дизайнери, които са също така и архитекти. За да изпълнят грандиозните сгради, мебелите стават масивни и големи.Италианският Ренесансов стил мебели трябва да са здрави и впечатляващи, но също така и добре декорирани. Често мебелите са изработени с детайли, направени от мрамор, абанос и слонова кост. Отказвайки се от традиционния дъб, те започват използването на по-твърди материали като кестен, ела и орех. Също така започва развитието на нови елементи и материали като стомана, метал и кожа както и се използват контрастиращи видове дърво, с цел създаване на страхотен визуален ефект.
Мебелите през късната барокова епоха (1600 год.) стават още по-масивни дори от Италианския Ренесанс.Бароковите производители вкарват нова мода в мебелите, добавяйки симетрични форми, контраст и много орнаменти.Преминавайки в 18 и 19 век, Италия се разделя на отделни области, в които всяка област развива свой собствен стил. Производителите на мебели във Венеция развиват едни от най-известните стилове по света. Венецианските мебели се характеризират главно от шкафове, рафтове и най-вече огледала.Резбарите по онова време модернизират дървото като материал и изработват мебели с много украсени горни части. Често мебелите са боядисани в комбинация от черен и перлен цвят. Сребристия нюанс също е популярен за Венецианския стил.